Анализ на данните от НСИ по области, общини, местоживеене и пол за периода 2010–2025 г.
Статията се базира на визуализацията на данни в дашборда, който можете да отворите тук >>>
За петнадесет години населението в официалната статистическа редица намалява с над 1,08 млн. души. Зад общото число стоят много различни местни траектории, ускорено свиване на селските райони и силна концентрация към няколко големи градски центъра.
1. Какво всъщност показват данните?
Когато кажем, че към 31 декември 2025 г. населението на България е 6 423 207 души, числото звучи напълно точно. В действителност то е статистическа снимка на процес, който никога не спира. Докато четем този текст, хора се раждат и умират, преместват се между населени места, пристигат от чужбина или напускат страната. Част от българските граждани живеят продължително зад граница, други запазват адресна регистрация на място, което отдавна не е тяхното всекидневно местоживеене. Следователно стойностите в дашборда трябва да се разбират като официална статистическа оценка към определен момент, изчислена по единна методика, а не като преброяване на всеки човек в реално време.
НСИ определя съвкупностите на населението и неговите структури като моментни и ги установява към 31 декември на съответната година. Броят и структурата на населението в края на годината се изчисляват на базата на стойността от предходната година, към която се добавят резултатите от естественото движение и механичното движение през текущата година. Естественото движение включва ражданията и смъртните случаи, а механичното движение обхваща заселванията и изселванията, включително миграцията към и от чужбина.
При изчисленията се използва понятието „обичайно пребиваващо население“. То включва хората, които живеят постоянно в страната към края на годината и не са отсъствали от нея повече от една година. В годините на преброяванията НСИ преизчислява населението за съответната година и за предходната, като използва резултатите от преброяването заедно с текущата статистика за естествения и механичния прираст. Тази особеност е ключова при четенето на времевата редица. Големите промени между 2010 и 2011 г. и особено между 2021 и 2022 г. включват както реални демографски събития, така и статистическа ревизия на натрупаната оценка.

Разликата от 391 227 души между 2021 и 2022 г. не следва да се тълкува като население, изчезнало само за една календарна година.
Данните описват хората според областта и общината, пола и местоживеенето им в град или село. Те позволяват да се сравняват територии и периоди, но сами по себе си не доказват причините за всяка промяна. За обяснението са необходими и данни за възрастовата структура, раждаемостта, смъртността, вътрешната и външната миграция, икономическата активност и достъпа до услуги. Именно затова дашбордът е отправна точка за въпроси и пространствен анализ, а не окончателен отговор на всеки демографски проблем.
2. Основни тенденции между 2010 и 2025 г.
Общата посока е ясно отрицателна. За петнадесет години населението намалява от 7 504 868 на 6 423 207 души. Разликата е 1 081 661 души, или 14,4%. Сложният средногодишен темп на изменение е приблизително минус 1,03%, а медианната годишна промяна извън двете най-силни методологични прекъсвания е около минус 43,5 хиляди души. Това показва продължителен процес, който не се дължи на една отделна година или едно извънредно събитие.
Годишната редица разкрива два отчетливи скока. Между 2010 и 2011 г. намалението е 177 644 души, а между 2021 и 2022 г. достига 391 227 души, или 5,72%. И двата интервала съвпадат с периоди на преизчисляване около преброяванията. Пандемията от COVID-19 също участва в демографската картина чрез извънредно високата смъртност, особено през 2021 г., но мащабът на разликата през 2022 г. включва и ревизия на статистическата база. След 2022 г. отчетеният спад се забавя: за три години населението намалява с 24 503 души, или 0,38%. Данните на НСИ за 2025 г. помагат да разберем защо. Отрицателният естествен прираст намалява населението с 49 238 души, докато положителният механичен прираст добавя 35 085 души и компенсира голяма част от загубата.

Намалението е много неравномерно разпределено. Националният резултат е по-слабо отрицателен заради тежестта на София и няколко големи области. От всички 28 области единствено София (столица) завършва периода с ръст, 44 367 души, или 3,5%. Кърджали е почти без промяна с минус 1,0%, а Варна, Бургас и Пловдив намаляват значително по-бавно от повечето области. В другия край е Видин със спад от 34,4%, следван от Смолян, Монтана, Габрово, Добрич и Кюстендил, всяка със загуба между приблизително 27% и 28%.
Тази географска особеност е свързана с концентрацията на образование, работни места, здравни услуги и инвестиции в най-големите градски центрове и крайбрежните зони. Миграцията насочва население към София, Варна, Бургас и техните функционални територии, докато периферните, планинските и граничните райони по-често съчетават застаряване, отрицателен естествен прираст и изселване. През 2025 г. НСИ отчита най-тежък отрицателен естествен прираст във Видин, Кюстендил и Габрово. Същевременно най-силен положителен механичен прираст има в Кърджали, Бургас и Варна. Тези текущи процеси съответстват на пространствения модел, видим в дългата редица.
На общинско ниво контрастът е още по-силен. От 264 общини, които могат да бъдат съпоставени директно между 2010 и 2025 г., само 11 имат положителна промяна. Най-голям относителен ръст се вижда в Несебър, плюс 37,3%, следван от Божурище, Джебел, Стамболово, Банско и Крумовград. Столична община добавя най-много жители като абсолютен брой, 44 367. Част от тези резултати са свързани с метрополизацията и туризма, част с миграционни и регистрационни процеси, а местните причини изискват отделно проучване. Най-силният относителен спад е в малки общини като Бойница, Ковачевци и Трекляно, където малката начална численост прави процентите особено чувствителни. Свищов се откроява сред по-големите общини със загуба от 23 060 души, или 47,7%.

Градовете също губят население, но селата се свиват почти двойно по-бързо. Градското население намалява с 629 383 души, или 11,7%, а селското с 452 278 души, или 21,2%. В резултат делът на живеещите в градовете нараства от 71,6% на 73,9%, въпреки че абсолютният им брой намалява. Това е важна разлика: увеличаването на градския дял не означава непременно растящи градове. То може да възникне, когато селското население намалява по-бързо. През 2025 г. отрицателният естествен прираст в селата е минус 12,9‰ спрямо минус 5,8‰ в градовете, което показва колко различна е демографската устойчивост на двата типа територии.
Половата структура се променя по-слабо. Мъжете намаляват с 14,9%, жените с 13,9%, а делът на жените се покачва от 51,6% на 51,9%. През 2025 г. на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Разликата е свързана основно с възрастовата структура и по-високата преживяемост на жените в по-старите възрастови групи. Самият дашборд не показва възрастта, затова този резултат трябва да се чете заедно с данните на НСИ, според които близо една четвърт от населението вече е на 65 и повече години.
3. Как да използваме дашборда
Работата започва от трите основни избора в горната част. Първо се определя териториалното ниво: България, област или община. След това се избира конкретната територия, а чрез двете полета за години се задава началото и краят на сравнението. Големите числови клетки веднага показват населението в края на периода, абсолютната и относителната промяна, средната годишна промяна и дела на градското население.

Линейната графика проследява цялата времева редица, независимо кои две години са избрани за директно сравнение. Така могат да се откриват постепенни тенденции, резки прекъсвания и години, в които посоката се променя. Кръговите диаграми показват структурата по пол и местоживеене за крайната година. При посочване с курсора върху елементите се появяват точните стойности.
Двете хороплетни карти дават пространствения контекст. Картата на областите може да се оцветява според общата промяна в проценти или брой жители, промяната на селското население и дела на жените. Картата на общините предлага обща промяна, дял на градското население и брой жени на 100 мъже. Легендата показва посоката на цветовата скала, а посочването върху територия извежда името, стойността и населението в крайната година.
Хоризонталната стълбчеста диаграма подрежда общините с най-голям ръст и спад за избрания период. Топлинната визуализация в таблицата показва годишното изменение във всяка област, като редовете са областите, а колоните са годините. Най-полезният подход е първо да се открие необичаен модел на картата или топлинтата визуализация в таблицата, след което да се избере съответната територия и да се проследи редицата ѝ в детайл. При интерпретацията на 2011 и 2022 г. винаги трябва да се отчита методологичното преизчисляване около преброяванията.
4. Идеи за използване в обучението по география
Дашбордът позволява учениците да работят с реални данни и да преминат от четене на готова карта към формулиране и проверка на хипотези. Подходящ е за теми, свързани с населението на България, урбанизацията, миграциите, регионалните различия, обезлюдяването и статистическата грамотност. Задачите могат да се изпълняват индивидуално, по двойки или от екипи, които изследват различни области и представят резултатите си.
По-долу можете да видите няколко примерни дейности.
Дейност 1 „Демографски профил на моята община“
Учениците избират общината, в която живеят, сравняват 2010 и 2025 г. и записват общата промяна, дела на населението в градовете и селата и съотношението между жените и мъжете. След това сравняват резултата с областта и със страната. Финалната задача е да формулират две възможни причини за наблюдаваната тенденция и да посочат какви допълнителни данни са необходими, за да бъдат проверени.
Дейност 2 „Център и периферия“
Различни екипи анализират София (столица), Видин, Бургас, Кърджали и Смолян. Те използват картите и времевите графики, за да сравнят темпа на изменение, ролята на градското население и пространственото положение. Дискусията може да бъде насочена към достъпа до университети, работни места, транспорт, здравеопазване и туристическа икономика.
Дейност 3„Кога една графика може да ни подведе?“
Учениците разглеждат скоковете през 2011 и 2022 г., прочитат методологичната бележка и обсъждат разликата между реално демографско събитие и статистическа ревизия. Задачата развива умението да се проверява произходът на данните, вместо всяка видима промяна да се приема буквално.
Дейност 4 „Градове, които намаляват, но увеличават дела си“
Учениците проверяват как едновременно градското население може да намалява, а неговият относителен дял да расте. Те изчисляват промяната за градовете и селата и обясняват защо процентът винаги трябва да се разглежда заедно с абсолютния брой.
Примерни въпроси за дискусия
- Защо националният спад е по-малък от спада в типичната област?
- Кои фактори могат да обяснят растежа на Несебър, Божурище и Столична община?
- Защо малките общини често имат крайни положителни или отрицателни процентни стойности?
- Как отрицателният естествен прираст и миграцията действат едновременно?
- Какви обществени услуги стават трудни за поддържане при продължително обезлюдяване?
- Възможно ли е положителната миграция да компенсира естествения спад и при какви условия?
- Кои карти и показатели бихме добавили, ако разполагахме с данни за възраст, образование, доходи и работни места?
Най-важният образователен резултат е разбирането, че демографската карта не е неподвижна и че едно число има смисъл само в контекст. Учениците виждат едновременно времето, пространството и структурата на населението, сравняват абсолютни и относителни стойности и се учат да разграничават наблюдение, обяснение и доказателство.
Използвани източници
- Национален статистически институт, „Население и демографски процеси, 2025 година, окончателни данни“
- Национален статистически институт, „Население, демография, миграция и прогнози“
- Национален статистически институт, „Вътрешна миграция на населението между градовете и селата по пол“