🛰️ Данни: Разнообразни картографски проекции
📍 Светът
🌍 Рубрика: Визуални истории от Земята
Автор: Евгения Сарафова
Повечето от нас приемат картата на света за нещо напълно естествено. От ранните години в училище свикваме да виждаме Европа близо до средата на свето, северът винаги да бъде най-горе, а Тихият океан да е разделен на две, за да се побере върху правоъгълния лист. След достатъчно години, прекарани с една и съща карта пред очите ни, започваме да възприемаме тази подредба като единствения възможен начин да видим планетата.
Стандартният начин, по който сме свикнали да възприемаме картата на света. Източник: скрийншот от уеб картата с 50 загадки в нашия сайт.
Само че картите никога не са били еднакви навсякъде. Ако разгледаме училищни атласи, стенни карти и исторически колекции от различни държави, ще видим, че светът изглежда изненадващо различно. В Япония например много карти поставят Тихия океан в центъра, защото именно той е естественото пространство, около което страната развива своята история, икономика и връзки със съседните държави. В Австралия могат да се срещнат карти, обърнати така, че югът да бъде най-отгоре или пък позиционирани така, че именно тя да се намира в центъра. На други места центърът попада върху Северна Америка, Китай или Атлантическия океан.
Карта на света, изобразена в учебник по география от Австралия (изд. Cambridge University Press). Благодарности към Теодора Колева и Иван Иванов от QGIS.BG за предоставения учебник.
Всички тези карти показват една и съща планета. Разликата не е в географията, а в гледната точка, от която тя е представена.
Това е една от причините картографията да бъде толкова интересна и често да бъде свързана с толкова много хуманитарни науки. Когато един картограф започне да създава карта, още преди да е начертал първата линия, той вече е направил редица избори:
- Къде ще бъде центърът ѝ?
- Кои граници ще бъдат показани?
- Откъде ще започва картата?
- Къде ще бъде прекъсната земната повърхност, за да може кълбото да се превърне в правоъгълно изображение?
- Кои имена ще бъдат използвани?
Повечето хора никога не се замислят за тези решения, защото ги възприемат като технически подробности. Историята на картографията обаче показва, че те често отразяват начина, по който различните общества виждат собственото си място в света.(3)
Именно това ще разгледаме в тази статия. Ще използваме няколко интересни примера от исторически карти, учебни атласи и съвременни картографски практики, за да видим защо светът изглежда различно в различните части на планетата и как понякога една привидно малка промяна, като това къде се намира центърът на картата или накъде сочи северът, е достатъчна, за да започнем да възприемаме света по съвсем различен начин.
Поводът е една от интерактивните карти в Дигитален атлас, която позволява само с едно натискане на бутона да преместим центъра на света върху различни части на Земята. Интересното е, че подобно упражнение не променя географията. Континентите остават на същите места, държавите не се преместват, разстоянията също са същите. Променя се единствено нашата перспектива, а понякога именно тя се оказва най-интересната част от картата.
Кой е решил северът да бъде горе?
Ако ви попитат накъде е северът върху една карта, вероятно ще отговорите без да се замислите – „горе“. Толкова сме свикнали с тази подредба, че тя изглежда почти като природен закон. Ориентацията на картите винаги е била въпрос на избор. През различните исторически епохи и в различните култури хората са подреждали света по начин, който е имал смисъл за тях. На много средновековни европейски карти изтокът се намира най-отгоре, защото именно там, според тогавашните християнски представи, се е намирала Райската градина. От тази практика идва и английската дума orientation, която първоначално означава именно „обръщане към изток“.(1)
Херефордската карта на света (mappa mundi) с Йерусалим в центъра ѝ
В арабската картографска традиция също могат да бъдат открити множество карти, на които югът е разположен в горната част. Това не означава, че техните създатели са смятали Земята за обърната, a pросто са използвали различна картографска традиция, която се е наложила в тогавашния ислямски свят и е била напълно естествена за хората, които са работили с тези карти.(2) Днес дори съществуват карти, на които югът е отгоре. Една от най-известните е създадена през 1979 г. от австралийския картограф Стюарт Макартър. На нея Австралия заема горната част на света, а Европа се оказва в долния край на картата. Идеята е да покаже колко силно сме свикнали с една единствена гледна точка. Той създава тази карта като прототип още като дете, а поканата тук в статията версия става изключително популярна в цял свят години по-късно. Много хора споделят, че когато видят тази карта за първи път, изпитват усещане, че „нещо не е наред“, въпреки че географията е напълно същата.(3)
Обърнатата карта на света на Макартър
Точно това е един от най-интересните психологически ефекти на картите. След като десетилетия наред сме гледали света по един и същи начин, започваме да свързваме посоката „нагоре“ с представи като „по-важно“, „по-развито“ или „по-високо“. Когато картата бъде обърната, тези несъзнателни асоциации изведнъж изчезват и започваме да гледаме на света с други очи. Затова подобни карти често се използват в образованието.
Къде е центърът на света?
След като свикнем с мисълта, че северът не е задължително да бъде най-горе, идва още един въпрос, който на пръв поглед изглежда също толкова очевиден.
Къде всъщност се намира центърът на картата?
На картите, които използваме в Европа, той обикновено попада някъде между Атлантическия океан, Европа и Африка. За нас това изглежда напълно естествено, защото именно с такава подредба сме израснали. Ако обаче отворим учебен атлас, отпечатан в Япония, много вероятно е да видим Тихия океан в средата на картата, а Азия и Северна Америка да се намират от двете му страни. В Китай също се използват карти, при които страната заема много по-централно място в изображението. За хората, които живеят там, тази подредба изглежда също толкова естествена, колкото европейската изглежда на нас.(1)Причината е съвсем практична. Когато повърхността на Земята бъде пренесена върху правоъгълна карта, тя трябва да бъде „разрязана“ някъде. Тъй като Земята е кълбо, няма начин цялата ѝ повърхност да се разгъне върху равнина без прекъсване. Мястото, на което ще бъде направен този разрез, определя и коя част от света ще попадне в центъра на картата.
Този избор невинаги е случаен. В различни периоди от историята центърът често е поставян там, където се намира държавата, за която е създадена картата, или регионът, който има най-голямо политическо, икономическо или културно значение за нейните автори. Така картата започва да отразява не само географията, но и начина, по който едно общество възприема своето място на планетата. Историците на картографията обръщат внимание именно на тази връзка между картите и обществените представи, защото тя може да бъде проследена в продължение на векове както в учебните атласи, така и в стенните карти, използвани в училища, институции и държавни администрации.(2)
Интерактивната карта в Дигитален атлас позволява лесно да се направи този експеримент. Достатъчно е да преместите центъра последователно върху Европа, Азия, Тихия океан или Америка и само за няколко секунди ще видите колко различно започват да изглеждат взаимните разположения на континентите. Нито една държава не е променила мястото си. Единственото, което се е променило, е гледната точка, от която наблюдаваме света. Именно такива малки промени ни помагат да осъзнаем колко силно сме свикнали с картата, която сме виждали през целия си живот.
Един свят, много гледни точки
Колкото повече карти разглеждаме, толкова по-ясно става, че те разказват не само за Земята, но и за хората, които са ги създали. През различните епохи картографите са работили с различни знания, различни технологии и различни представи за света. Понякога картите са били инструмент за мореплаване, понякога за обучение, понякога за управление на държави, а в други случаи са служили за убеждаване, пропаганда или изграждане на национална идентичност. Всичко това е оставило следи върху начина, по който изглеждат.
В колекциите на David Rumsey, Британската библиотека и десетки музеи по света могат да се открият хиляди подобни примери, които разказват историята на обществата не по-малко убедително от историческите документи. Следващия път, когато погледнете карта, обърнете внимание не само на континентите и границите. Погледнете къде се намира центърът, накъде сочи северът, къде е прекъснат светът и какво остава в периферията. Зад всяко от тези решения стои нечия гледна точка, а когато сравним различни карти една до друга, започваме да разбираме колко разнообразни могат да бъдат представите за една и съща планета.
Именно това можете да направите и с интерактивната обърната карта в Дигитален атлас. Преместете центъра на света, разгледайте планетата от различни гледни точки и си задайте един прост въпрос. Ако бяхте израснали с някоя от тези карти, дали щяхте да възприемате света по същия начин?
Източници
- Snyder, J. P. (1987). Map Projections: A Working Manual. U.S. Geological Survey Professional Paper 1395.
- Harley, J. B. (1989). Deconstructing the Map. Cartographica, 26(2), 1–20.
- Monmonier, M. (1996). How to Lie with Maps. University of Chicago Press.
- Wood, D. (1992). The Power of Maps. Guilford Press.
- Crampton, J. W. (2001). Maps as Social Constructions: Power, Communication and Visualization. Progress in Human Geography.
- The History of Cartography Project. The University of Chicago Press.
- Imago Mundi: The International Journal for the History of Cartography.
- David Rumsey Historical Map Collection. https://www.davidrumsey.com
- Cornell University Library. Persuasive Cartography. https://persuasivemaps.library.cornell.edu
- British Library. Maps and the 20th Century: Drawing the Line. https://www.bl.uk
- Stuart McArthur. Universal Corrective Map of the World (1979).